Обещах да пиша за новата Тарантиниада – Омразната осморка (всъщност по-правилно е

Обещах да пиша за новата " Тарантиниада " –  " Омразната осморка "  (всъщност по-правилно е " Мразещата осморка ", само че пък нямаше да има две " о " -та, които да оформят осмица на български), с три номинации за " Оскар " (музиката на Мориконе, огромният оператор Робърт Ричардсън и Дженифър Джейсън Лий) и оценка 8 в IMdb. 

Без ангажименти това е най-хубавият филм на " лудият талант " Куентин от  " Глутница кучета "  и " Криминале " насам – " Джаки Браун " беше муден, " Джанго " доста добър, както и " Гадните копелета ", само че до такава степен, а за " Убий Бил "  и случката с Родригес не желая да приказвам. На седемдесетарка лента (70 мм., което го прави наложителен за огромен екран) ни се споделя близо тричасова история – с мигане и реверанс към  " Голямото безмълвие "  на Корбучи – характерен уестърн, разположен в снежните, сивкаво-бели и мразовити планини на Уайоминг. 

В крайпътната механа " Кинкалерията на Мини " се приютяват осмина – " ловецът на глави " Джон Рут " Палача " – умел, недоверчив, бърз с револвера садистичен педант; " сътрудника " му майор Маркиз Уорън – проницателен, смел и съобразителен афро-американец с мрачно минало от Гражданската война, също движимост стрелец; хванатата от Рут Дейзи Домъргю, безсърдечен член на тайфа – радостна, смела, безчувствена и духовита; Шериф Крис Маникс, постепенно говорещ и неясно-заплашителен под наивна осанка южняк; Генерал Санди Смидърс, нечовечен палач и безочлив расист; мексиканецът Боб, тайнствен под големия си кожух; Джо Кейдж, сбит и стаено нападателен каубой, и палачът Освалдо Моубри – ленив и диалогичен британец с присъщ акцент и подкупваща любезност. Има и един скришен посетител - хитрият, подъл и комбинативен Джоди, тъй че внимавайте!

Действието сякаш е мудно и протяжно, само че заредено с сила, напрежението е осезаемо и се просмуква в тъмната стая и мрачните ъгли, можеш да го режеш с ловен нож. Темата са предразсъдъците, предубежденията, страховете от другия, другия и непознатия - шовинизмът и расизмът вилнеят. " Черният може да бъде спокоен, единствено когато е въоръжен ", " Белите са в сигурност, единствено когато черния е вързан ", а всички са открити " мизогинисти " (нарочно употребявам тази дума). Дейзи е непрекъснато с разкървавен нос и синини под очите, липсва ѝ зъб, всеки я шамаросва, когато си пожелае, а за похлупак чуваме " Мини беше поставила надпис " Забранено за кучета и мексиканци ", само че го махна предходната година, тъй като стартира да позволява кучета ”. Предизвиканата от тях свирепост, садистична досетливост и брутално принуждение не могат да бъдат спрени – историята си има своя логичност и се спуска като каруца по надолнище.

Всеки ненавижда всеки, всеки подозира всеки и се чуди по какъв начин да го изпревари в идното неизбежно експлоадиране на гибелен конфликт. Никой не заслужава да оцелее измежду дамгосаните с дива ненавист и люта злоба герои - може би като се изключи Шерифа, който, макар неразбираемото си и расистко минало е запазил някакви останки на съвест и честност.

Няма хепиенд, няма даже край, а у нас продължава дълго да звучи изпълнената от Дейзи на китара ария и насмешливото ѝ: " Когато отидеш в пъкъла, кажи им, че Дейзи те праща! ". 

Това важи за всички!



Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.